Недей да мислиш, не, недей,
как сам със себе си да свършиш!
Живей, момчето ми, живей,
докато клона сам се скърши.

Докато има във устата дъх,
докато можеш, още дишаш,
докато има във сърцето
капка кръв,
надежда има ... Виж, мирише,

на нова пролет. Вън, април,
а вятърът омекнал и освежен
ти праща поздрав,
поздрав мил,
и нова радост и надежди ....

Роден несретен, и живял,
години много и напразни.
Аз зная, ти добро не си видял,
в живота гази много кал.
Голгота бе,
не беше празник.

Недей да мислиш ти, нe смей,
как сам със себе си да свършиш.
Не падай духом, брат, недей ... 
тук има работа да вършиш!

много... силно и трогателно написано..
тъжна тема...

Браво- това е чудесен призив към всички отчаяни: да се борят и никога да не се предават!!!

Само умиращите казват истината :
„и за какво се борих цял живот?"

прекрасно-поне несе занимавате като онези економисти да правят глупости. Много е хубаво стихотворението-продължавайте да пишете колега!