Не се срамува, че е бос,
че недоучил е, не знае.
Днес вири към небето нос
и сгрешил ,не се кае.

Заменил поредната лъжа
с лъжа по-тлъста и голяма,
направил поредната беля-
отново самоукор няма.

Със поглед на потомствен вол
усмивки от екрана пак раздава;
народът, бедстващ, гладен, гол,
не го касае, и не го смущава.

Не се срамува, че е прост.
Не му и дреме, че не може.
Не го засяга-тъп и бос...
Къде ни води, мили Боже!