..                  превод от френски
При плаване понякога, на група от матроси 
се случва да улови, над бурното море,
огромни бели птици, могъщи албатроси,
преди да може някой, страничен да ги спре.   

Ги слагат на дъските. И ето, изнемогнал,
изплашен, неуверен, като две весла-
сам влачи царя мощен, достигал чак до Бога,
по палубата мръсна, гигантските крила.

Смутен - сина небесен, що бурите надбягва,
тук става грозен, и жалък, плах смешник.
С лули запалени, моряци го преследват
и дразнят с смях,  закачки и със вик .    

Сам албатрос поета, как  смело и умело,
когато е в небето над бурите лети,
но слезнал на земята, се движи неумело,  
с крилата си той пречи на  хорските тълпи .           

Едно от любимите ми стихотворения.
Колко пъти съм се уверявал, че е прав и не може да се избегне тази истина.
И толкова албатроси съм видял.
Горди в небесата, подиграни на земята аутсайдери.
Винаги ме изпълва с противоречия.

Дам, много е хубаво.Добави само криле на втория куплет.