Стотиците хиляди емигрирали
българки и българи ,пръснати по
света в търсене на работа и
              прехрана.

Насън и яве виждам все едно.
Как там,в арабската пустиня,
детето ми останало само
сред пясъци и болест гине.

Аз виждам,а не мога сам,
не мога с нищо да помогна.
Сърцето ми сковава мраз голям.
Намразих всичко,даже бога.

Праклинам всичко,тази власт,
прогонила на хиляди децата;
направила нещастни тях и нас
и обезлюдила страната.

Приканвам всички,заедно,в едно,
сганта продажна да прогоним,
престъпника да свием на кълбо
и ред в държавата да сложим.

И заедно-сами да създадем
стотици фабрики,заводи,
да има работа за теб и мен
и препитание за народа.

Как искам аз да стане днес,сега.
Кого очакваме? И питам! До кога!...