На един мечтател

Самотен живя.
Умря като куче.
Бял ден не видя.
На хора не случи.

И днес се надява
на правда,закони.
Живота забравя.
Все вятъра гони.

След него остана,
светът,същият,този,
погребал го рано,
по злобен,по грозен...