Живеем в тъга
с раздели нелеки,
и днес,и сега.
Така е от веки.

Живеем сами.
Гостуваме неми.
Все тъжни души
 сред мъки големи.

Повярвай,сравним 
е  ужаса само,
когато и сами,
над гроба застанем.

Космос,небе,
безкрайни,
далечни,
даже и те 
не са вековечни.

Само скръбта
по близките наши,
извечна е тя-
нас живите плаши...