Надявам се и вярвам,все нещичко да има.
Добрият дядо Господ,напук на всяко зло,
Мечтата на човека,надеждата любима,
или пък сила черна и адско божество.

От старо,прастаро,далечно много време,
несвързани долитат,чуй...вик ли,ехо,зов.
И чувствувам откликва,душата моя земна,
душата моя тъжна,по земният покров.

От времето безкрайно загадъчно и вечно,
от тъмното пространство,бездънният Космос.
Един въпрос дочувам:-Къде си ти човече?
-Какво от мене искаш?-Та ти си само гост!
-Колко ще гостуваш,тук никой го не знае,
а късичък и грапъв е твоят земен път.

Аз тихо отговарям:-Да вярно е така е.
Не ще се спра секунда,дори и в свойта смърт,
пак отговор да търся,въпроси да задавам,
макар да си отивам,с надеждата оставам.
-Какво ни чака горе,мене,тебе,всички...там,отвъд!...