Сърцето ме болеше.
Болеше ме ума.
И дъжд навън валеше,
оплакваше деня.

Сърцето ми не спира.
От мъка се топи.
Утеха не намира,
не може да прости.

Минутите се нижат.
Сменява нощ-деня.
Светът затънал в грижи,
на мен ли се присмя!

Тихо е!
И само капките дъждовни
напомнят ми,че жива съм!
Навън вали!
А в мен вали не дъжд,
а буря -ураган!
Бушува и разтърсва цялото ми тяло,
за честност,правда закопняло!
Омръзнаха ми тез муцуни зли!
Омръзна ми борбата със лъжата!
До кости ме изпиват хора без очи
без срам,без свян,жестоки,без души!
И смучат до последно!
Давят се!
Не спират!
Като вампири са!
Кръвта изпиват!
Не умират!
Няма ден и нощ за тях?!
Какъв ти грях!
От Господ нямат срама!
Беда голяма!
Умира истината!
Умира любовта!
Дяволът вършее в човешката душа,
а моята копнее за правда, свобода!

Това твое стихотвориние.
Много е силно и...хубаво.
Едно стихотворение,трябва да отговаря на следните условия:
1.Да има замисъл и смисъл в него.
2.Да има ритъм,ако ритъма не пречи на смисъла.И
3.Да има рима,ако римата не пречи на смисъла и ритъма.
За да е истинско стихотворение.
Както виждаш,римата е на последно място.Желана е само,ако са изпълнени двете по-главни условия.
Бъди здрава и лек ден:ок