Кой показва къса памет?
Кой ни прави на дебили?Кой?...
Кой и грамче съвест няма?
Как се казва той?

Кой атомната предаде?
На колко чужди-угодил.
Какво поискаха им даде...
Не би ли си спомнил?

Кой сестрите изостави?
Навремето.Един катил.
Кой на кръста ги постави?
Не били си спомнил?

Жестоко,мътно време,
с мошеници,с крадци на власт...
в което милост нема.
Така до вчера бе у нас.

Нека да ни каже Костов.
Кобурга-свойте хитринки.
Стоянов,хипитата-гости.
Продали съвест-за пари!

Българино!
Да ги... 
изхвърлим на боклука
и там,
откъдето са дошли.
Те бяха
бедствие,
и напаст тука.
ДА ГРАБЯТ САМО ЗНАЕХА.
НАЛИ!

Енергия и хъс!
Българино, осъзнай се,
не чакай помощ ти отвън!
Българино, я признай си,
че спиш дълбок, злокобен сън!

Родени сме в грях и живеем така,
посипани сме със пепел.
Блясъкът на очите ни е умъртвен,
ръцете ни - от кражби отекли.
Всеки ден ни води към нищото,
от нищото сме тръгнали.
Навървени сме като синджир,
прегризани висят пъпните върви.
Смаляваме се със всеки миг,
избледняваме като облак на вятър
Получаваме удоволствие в смъртта
на най-близките си приятели.
Всеки един от нас
е преминавал през трупове,
всеки следващ като нас
идва да ни затрупа.
Родени сме в грях и
наслуки я караме.
Чакаме своя ред
в грях умъртвени
да паднем.

Самотата тъй жестоко блъска в моята душа,
но моето сърце това избра!
Насити се на подлост и лъжи,
насити се на злоба ,изневери!
Отляво и отдясно,
все някой ти се звери!
Отпред,отзад
пак някой ти подлага крак
и всеки гледа те в портфейла,
и криви прави сметките си прави!
А за обич и любов,
не ще да става дума!
Важен е золума!
Какво е тишината,самотата
пред измамата ,лъжата?
Защо не трябва да си сам?
Около тебе все лъжовни,
безбожни и греховни,
животът ти нареждат,
но гледат себе си да вреждат!
И всичко чисто,свято
за нас добре познато
изсмукват го парите,
пороците,душите!
Системата ли е виновна?
Родината ли -майка родна,
или Ганьовщината прелива?
Алчност,егоизъм ни затрива!
Но пак за моята душа,
която самота избра,
покоя там намира
тъй истинска е,
щастие не имитира,
не позира!
И май добре и е така
на свобода дори сама!
Да я заключиш в клетка,
просто не върви!
Умира,дави се сред хора зли!
Но вярата във Бога,
в чудесата
това крепи душата
и с обич я залива,
прави я щастлива!