Както много други алкохолни напитки, така и джинът се дестилира основно от пшеница, но не се изключва и използването на меласа. Полученият при дестилацията спирт няма цвят и вкус, а изискването е алкохолният градус да бъде минимум 96%. Вкусът на джина произлиза от различни растения, като доминиращото сред тях е хвойната. Други добавки, но в значително по- малки количества са анасон, горчиви бадеми, кимион, канелена кора, какао, лимонена кора, корен от женско биле и ангелика. Макар, че специфичните смески за ароматизирането на напитката се пазят в строга тайна от всеки един от производителите, добрият джин съдържа смес от 6 до 10 билки. Дестилационният процес е различен при всяка една от марките, но той като цяло следва няколко точно определени стъпки. В началото спирта се разрежда с пречистена вода в определено съотношение, тъй като е лесно запалим и при загряване лесно би избухнал. Вече разредената течност се изпомпва в медни казани в които е поставена билковата смес. Казанът се загрява до определена температура с цел отделянето на етеричните масла на растенията, като процеса на дестилация продължава докато не бъде достигнат алкохолен градус според стандарта на компанията. Друг метод за ароматизирането на спирта е “студено съединяване”, където етеричните масла биват отделяни посредством пресоване и после екстракта се добавя в спирта, разреден с подходящото количество дестилирана вода.
За основател на джина се води холандският лекар Франсиско Силвиус. Плодовете на хвойната са били признати от древни времена, че притежават лечебни свойства. Във времената на върлуващата чума, хвойната е използвана макар и неефективно като защитно средство. Д-р Силвиус за първи път създава течност от спирт с накиснати хвойнови плодове, анасон, кимион, кориандър и редица други билки. Тази течност се е водила лекарство против бъбречни заболявания, лумбаго, стомашни болки, камъни в жлъчката.
Името на джина е получено от френското „genievre” или холандското “genever”( женевъ), което означава и на двата езика едно и също – хвойна. С годините произношението и правописа на jenever се е съкратил до gen, по-късно до gin.
По правило джин се сервира охладен ( 1-3°С) във висока чаша тип „колинс” (200-300мл)
Джина е измислен в Холандия, но по-късно става популярен в Англия. Днес най-големите производители на джин са англичаните. В света съществуват три основни стила в производството на джин, като може би най-известният от трите е Лондонския сух джин (London dry gin). Думата “сух” в името означава отсъствието на захар, а в ароматът на този вид джин изцяло доминира хвойната. На практика името Лондонски сух джин може да използва всяка марка производител, стига тя да произвежда джин по стандартите на Лондонския сух джин. Този етикет буквално означава джин, който е дестилиран и не съдържа добавена захар и оцветители.
Вторият е „Плимутският стил” и е доста различен от останалите джинове, като разликата е в състава на билките и използваната за производството му изключително мека вода от Дартмур. Този вид джин изпъква с изключително мекия си вкус и дълбок аромат. Използват се само сладки ароматизиращи съставки и нито една от тях не надделява като аромат над останалите, за разлика от Лондонския джин в който хвойновият аромат е основен. Плимутски джин може да бъде произвеждан единствено в югозападният британски град Плимут. Това е и единственият джин с географско обозначение подобно на вината, като той все още се произвежда по рецептата от 18-ти век и в оригинална дестилационна от същия период.
Третият е „Холандският стил”. Той се прави по оригиналната холандска технология отпреди четири века, но с изключение на това, че със съвременните методи той е доста по-добре обработен. Съществуват два подстила в този тип джин – това са “стар” и “млад” джин, което означава по-скоро ароматизацията на напитката, а не нейната старост. Холандският джин е ароматичен със силен аромат на използваните за производството му плодове от хвойна, кориандър и цитрусови кори и все още пази мита за своите лечебни свойства. Почитателите на този вид джин препоръчват той да бъде консумиран ледено студен и понякога след чашка светло пиво.
В тропическите британски колонии, войниците са използвали хинин, разтворен в газирана вода за борба с маларията. Слагали са и джин в развора за да смекчат горчивината на хинина, така се е родил класическият микс – джин тоник.
Няколко марки джин:
Baffert’s
Джин, сервиран в кристална гарафа? Факт. Бутилката на Baffert’s е ретро, луксозна и напълно прозрачна. Сладък на вкус, с леки нотки на хвойна, този джин е известен сред ценителите като „любовникът на водката“. От марката претендират, че джинът е сред най-екологично чистите в Америка. В производството му влизат редица билки и натурални ароматизатори. На етикета стои култовото: всеки се нуждае от мост между водката и джина“. Вие преценете!
Van Gogh
Джинът на Ван Гог идва от родината на гениалния художник, Холандия, но се създава в три различни държави. Всяка бутилка от джина се създава в Германия, гравира се във Франция, пълни се в Холандия и се запушва със специални сингапурски коркови тапи. Вкусът е разбира се уникален - няма джин в света, който да комбинира билки от девет региона - Южна Африка, Китай, Шри Ланка, Средиземноморието и др.Всяка бутилка е дестилирана три пъти за повече мекота и дълготраен вкус. Резултатът е повече от добър.
Tanqueray No. TEN
Новият член на фамилията Tanqueray е Tanqueray’s No. TEN. Създаден да бъде луксозна марка джин, от известната марка го дестилират четири пъти и включват във вкуса му ориенталски нотки чрез плодове и билки като грейпфрут, портокал, лимон, хвойна и лайка. Ценителите наричат Tanqueray’s No. TEN малката десетка, тъй като на вкус той остава блажено свеж и мек. От фирмата го препоръчват само с тоник, за да не губи от уникалния си аромат.
Citadelle
Мъничка бутилка френски джин с богат, чист вкус е най-доброто сред световните марки джин. Ако другите са горди, че правят питието на забравата, както е известен джинът от около 10 вида билки, то френският джин на Citadelle ги бие всичките с уникално съчетание от 20 екзотични билки от Мароко, Индия, Ява и др. Мотото на френските майстори „Всичко е в детайлите“ няма грешка в случая. Особено когато става дума за Citadelle.
Hendrick’s
Шотландия винаги е била родината на изисканите напитки, включително и на джина. От William Grant & Sons създават Hendrick’s от розови венчелистчета и краставица. Идеята била да се създаде най-ексцентричния джин, с лого - за онези, които не искат да следват етиката. Бутилката на Hendrick’s е също чудата - старо шишенце за сироп, тумбесто и кафяво. Вкусът му е наистина необичаен-флорален и с различна миризма. Създателите са категорични - опитайте го само с тоник и краставица. Неслучайно от Уол стрийт джърнал го наричат най-добрия джин в света, а през 2003 Hendrick’s печели световния конкурс за алкохол в Сан Франциско.
На мене би ми било интересно да науча нещо за по "масовите" и евтини марки.
На мене би ми било интересно да науча нещо за по "масовите" и евтини марки.
Добре ще се постарая да напиша нещо и за масовите продавани в България джинове.
05.08.2011 13:09
01.02.2012 13:54